Какво да ядем в Севиля: тапас, пазари и какво да не купувате
Севиля е град на тапас – и това не е въпрос на стил, а начинът, по който тук се храни всеки. Тапа е малка чиния с едно андалуско ястие – салморехо, спанак с нахут, пържена риба, свински бузи – и най-разумно е двама души да си поръчат три-четири такива, вместо всеки да си вземе основно ястие. Излиза по-евтино, опитвате повече и точно така се хранят и всички около вас.
Правилото, което бихме дали на всеки: избирайте места с андалуска кухня, а не с интернационално меню. Издава ги менюто на шест езика и със снимки. Заведенията, които заслужават вечерта ви, имат кратко меню, написано на ръка, бар, на който да хапнете прави, и публика предимно от местни.
Къде ядохме и как беше
Casa de Manolo – ходихме два пъти, а това е най-силната препоръка, която можем да дадем, когато имате само четири нощи в един град. Храната беше отлична, а сметката излезе под средното за Севиля – рядко съчетание толкова близо до центъра.
100 Montaditos – испанска верига, и то полезна. В менюто има десетки montaditos – малки сандвичи с плънка, – а също бургери и крафт бира, всичко по няколко евро. Това е бързо хранене, а не място, заради което да отидете специално, но ви спасява при късно пристигане или когато искате евтин обяд без туристическа надценка.
Паеля и чаша сангрия са сигурният избор след голяма забележителност. Хапнахме ги веднъж веднага след катедралата и още веднъж на пазара в Триана – и двата пъти на щанд, а не на маса, и двата пъти беше вкусно. Щандовете по пазарите винаги дават повече за парите си от ресторантите на туристическите площади.
Закусвахме в пекарна всяка сутрин – в която ни се изпречеше по пътя към първата забележителност за деня. Няма нужда да го планирате: в Севиля има пекарна през няколко улици, а кафе и нещо тестено струват малка част от закуската в хотела.
Сладолед: Amorino, до катедралата. Най-хубавият, който опитахме в града – струва си кратката опашка.
Три неща, които трябва да знаете, преди да купувате
Купувайте хамон на пазара, а не в ресторант. Прочутата испанска сушена шунка се продава на грамаж във всеки покрит пазар и там същото качество струва малка част от цената на една чиния в ресторант. Вземете сто грама, изяжте ги на някоя пейка и повторете.
Портокалите по дърветата не са за ядене. Улиците на Севиля са засадени с горчиви портокали – суров, плодът е кисел и не става за ядене, затова отива за мармалад и ликьор, а не направо в устата. Дърветата са там заради сянката и аромата. Не ги берете.
Преди да купите вино от супермаркет, прочетете етикета. Голяма част от бутилките по рафтовете са подсладени или с подправки – основи за сангрия, ароматизирани червени вина, вина за готвене – а изглеждат почти като обикновено вино. Ако искате нормална бутилка, попитайте някого дали е обикновено тихо вино, преди да платите.
Колко струваНе пазихме касовите бележки, затова не посочваме обща сума. За ориентир: в центъра една чиния тапас е около 4–8 €, а три-четири чинии стигат за двама.
Предварителна резервацияСтрува си за вечеря през уикенда. За обяд просто влезте.
Най-добро времеИспанците обядват между 14:00 и 16:00, а вечерята започва около 21:00. Ако дойдете в 19:00 за вечеря, ще получите туристическо меню.
ПредвидиЧас и половина за спокойно хранене на маса. Никой няма да ви пришпорва и никой няма да ви донесе сметката, преди да я поискате.
Евтино и вкусноЩанд на пазара – паеля, хамон на грамаж, чаша нещо за пиене – или пекарна за закуска.