Каминито дел Рей, Ронда и Сетенил: еднодневна екскурзия от Малага

Каминито дел Рей: билети, работно време и как да резервирате (2026)

Пътеката е построена между 1901 и 1905 г. за работниците по язовирните стени на водноелектрическите централи и носи името на Алфонсо XIII, който минал по нея през 1921 г., за да открие язовира. После започнала да се разпада. До 90-те години оригиналната бетонна пътека на места се била срутила до оголена арматура над стометрови пропасти, без никакъв парапет. Няколко души загинали там и тя си спечелила славата на най-опасната пътека в света.

През 2015 г. пътеката отвори отново като изцяло ново съоръжение – дървени пасарели, закрепени конзолно за скалата над останките на старата, които през по-голямата част от маршрута виждате как се рушат под краката ви. Именно в този контраст е цялото преживяване. Днес е напълно безопасно, с парапет навсякъде, и е подходящо за всеки, който се движи нормално.

Вижте организираните турове

Какво е всъщност да вървите по Каминито дел Рей

Маршрутът върви от север на юг – от контролния пункт в Ардалес до Ел Чоро. От 7,7 км около 4,8 км са обикновена пътека през гора и покрай язовира – приятна, равна, нищо особено, а 2,9 км са дървените пътеки, заради които идват всички. Те са разделени на два участъка, от двете страни на широката долина Ойо по средата.

Започва с тунел, което никой не очаква. Следва първата дървена пътека – по-тясната и по-впечатляващата от двете. В средата теренът се разширява. А последният участък завършва с висящия мост – 35 метра през дефилето, на 105 метра над реката, с под от метална решетка, през която виждате право надолу. Точно за него хората мислят предварително. Минавате го за около двайсет секунди.

Трудност: средна, и то главно заради дължината, а не заради терена. Няма катерене, няма открити места без парапет, а наклонът е лек. Ако можете да извървите 8 км, ще се справите. Ако наистина страдате от страх от височини, мостът с решетъчния под и площадката със стъклените панели ще ви бъдат неприятни, но всичко останало е здрава дървена пътека с ограда.

Ронда и Пуенте Нуево: работно време, билети и кога да отидете

Град на плато, разполовен от дефиле, дълбоко 100 метра и широко около 60, с три моста над него. Най-известният е Пуенте Нуево, завършен през 1793 г. след четирийсет и две години строеж. В централната му арка има помещение, което е било караулно, затвор, а по време на Гражданската война – място, откъдето са хвърляли хора. Хемингуей е вдъхновен от него за една сцена в „За кого бие камбаната“.

Класическата снимка не се прави от моста, а отдолу и откъм запад: слезте по пътеката от Plaza María Auxiliadora до площадката Mirador del Puente Nuevo – десет минути надолу и петнайсет обратно нагоре – и ще видите цялата арка с къщите, накацали над нея. Отгоре виждате дефилето; отдолу виждате моста.

В Ронда е и най-старата арена за бикоборство в Испания, добре запазени арабски бани и много приятна тераса на парадора за едно питие. След сутрин на Каминито реалистично е да отделите тук около два часа.

Сетенил де лас Бодегас: какво да видим и кога да отидем

На двайсет минути северно от Ронда има село от около 3000 души, вградено в надвисналите стени на речно дефиле и под тях. Къщите не са пещери, издълбани в скалата – това са обикновени къщи, само че таванът им е стотонна варовикова козирка, надвиснала над улицата. Баровете слагат масите си под нея. Хората паркират под нея. Тук се живее така още от XII век.

Всичко се случва на две улици. Calle Cuevas del Sol върви по слънчевия бряг – по-широка е и е пълна с тераси. Calle Cuevas de la Sombra е тясната, където скалата е най-ниско и е най-тъмно, и именно нея ще видите на всяка снимка. Между тях има две минути пеша.

Над тях руините на кулата на замъка от XV век и църквата са на кратко, но стръмно изкачване, а гледката оттам показва как цялото село се е сгушило в клисурата. Между другото, името идва от винарските изби – бодегас, – които хладната скала е позволила да се направят.