Матера за 24 часа: Сасите вечер и сутрин

Матера не е в Пулия – но пак си струва да отидете

Матера е отвъд регионалната граница, в Базиликата – така че, строго погледнато, изобщо не ѝ е мястото в маршрут из Пулия. Тук обаче ѝ е мястото, защото е на около час от земята на трулите, защото в нея живеят хора без прекъсване от хиляди години, още от палеолита (ЮНЕСКО), и защото би било абсурдно да я пропуснете само за да спазите една регионална граница.

Дойдохме с колата от Зоосафари във Фазано и в шест и петнайсет вече бяхме под земята. Спахме в Сасите – 140,12 € за нощувката – и от това решение зависи всичко останало тук, защото градът, който виждате в осем вечерта, и градът, който виждате в девет на следващата сутрин, са два различни града.

Сасите са два квартала от къщи, издълбани във варовиковото дефиле и изградени от неговия камък. Обитавани са още от палеолита, през 50-те години на XX век държавата ги изселва, за да подобри хигиената, а от 80-те насам в тях отново живеят хора. Докато се разхождате там, минавате през цялата тази история наведнъж.

Паломбаро Лунго: катедрала от вода под централния площад

Първото, което направихме в Матера, беше да слезем под нея. Под Piazza Vittorio Veneto, големия открит площад в горната част на града, има огромна цистерна, издълбана в скалата – сводеста, измазана и толкова дълбока, че пътеката над водата прилича на мост. В Паломбаро Лунго се е събирала и съхранявала водата на града и като застанете вътре, най-бързо разбирате, че Матера е град, издълбан надолу, а не построен нагоре.

Вътре е осветено и прохладно, а обиколката не отнема много време. Влязохме в 18:17, преди вечеря и преди вечерната разходка, и се оказа, че това е правилният ред: така разбирате всичко, което виждате след това.

Вечерната разходка: къде да застанете, когато светнат светлините

Матера е град, който гледате от отсрещната му страна. Сасите изпълват дефиле, така че от терасите горе гледате през него и надолу към цял склон от каменни къщи, накацали една върху покрива на друга – и някъде между седем и седем и половина този склон става златист, а после светва прозорец по прозорец.

Добре е да знаете имената, преди да тръгнете. Двата пещерни квартала са Sasso Barisano и Sasso Caveoso, на два склона на едно и също дефиле, а през средата между тях се спуска Via Fiorentini. Панорамната площадка, от която виждате всичко в един кадър, е Belvedere Luigi Guerricchio – точно заради това я бяхме включили в плана.

Терасите минават по ръба на горния град, с парапети и балюстради, и не се плаща нищо. Разхождахме се по тях от шест и половина до седем и петнайсет и снимките ни оттам са през двайсетина минути: терасата в 18:30, златистият склон в 18:59, а в 19:11 – снимката в началото на тази страница – лампите вече светят по цялото дефиле. Няма никаква тайна: намерете ръба и чакайте.

Онази вечер вечеряхме навън, на маса на улицата в горния град – малки модерни порции вместо дълга луканска вечеря: печени картофи, купичка зелено пюре с крутони и маринован лук, нещо бавно готвено и накъсано върху печен хляб и парче жълт царевичен хляб с месо и маслини отгоре. Два шприца и едно дете, на което му беше писнало да ходи.

Катедралата се издига на билото над всичко и разходката до нея през горния град е естественият завършек на вечерта, преди да тръгнете да търсите къде да вечеряте.

А после, в единайсет без двайсет – фойерверки

Не го очаквахме и изобщо не го бяхме планирали. В 22:39 на 20 септември над отсрещната страна на дерето излетяха фойерверки и се пръснаха над Сасите – целият склон светеше отдолу от уличните лампи, а отгоре – от ракетите.

Не знаем какъв беше поводът и няма да гадаем, за да го напишем като факт. Можем да ви кажем само, че се случи, че в края на септември сезонът на местните празници в Южна Италия още не е приключил и че ако ще сте в Матера за една вечер, си струва да питате домакина дали няма нещо интересно. Нашият със сигурност щеше да знае.

Сутринта: кафе над покривите и каньонът отсреща

Истинската причина да спите в Сасите идва със закуската. В девет без петнайсет пиехме кафе на тераса, а под нас се спускаше каменният град – същата гледка като предната вечер, но без хора и огряна от другата страна.

После идете до ръба и погледнете на другата страна. Срещу Сасите теренът пропада в Гравина – варовиков каньон с река на дъното, а отвъд него е платото Мурджа, осеяно с пещери. Точно то обяснява града: хората първо са живели в онези пещери, а после са минали отсам и са изсекли същите такива пещери и от тази страна.

Пещерна къща, скална църква и как всъщност са живели хората

Ако гледате Сасите от тераса, няма да разберете нищо за живота в тях. За това трябва да влезете вътре, а в Матера има обзаведени пещерни жилища – case grotta – отворени като музеи точно с тази цел. Едно от тях си го бяхме набелязали предварително. Една стая, изсечена в скалата. Легло. Сандък. Огнище. По стената – куки и сечива, а в дъното – място за животните, в същата стая, в която е живяло семейството.

Това не е възстановка на далечното минало. Хората са живели така чак до 50-те години на ХХ век, когато италианската държава изселва цялото население на Сасите, за да подобри санитарните условия (ЮНЕСКО). Чак през 80-те хората започват да се връщат. Щом застанете в тази стая, започвате да гледате на целия град по друг начин.

В същата скала има и църкви. Матера и дерето отсреща са пълни със скални църкви – chiese rupestri – изсечени направо в камъка, а тези в самия град се разглеждат за по няколко минути: издълбани апсиди, колони, оставени от живата скала, а на места и остатъци от стенописи. В десет и десет влязохме в голяма пещера, а минута по-късно – в скална църква, и двете заедно са най-хубавият час, който можете да прекарате в Матера.