Какво да видим в Бари за един ден

Бари е краят на пътуването – и заслужава повече от това

Повечето хора виждат Бари само през прозореца на колата на път за летището. Ние му отделихме един ден и една вечер – последната нощ от пътуването, 142,60 € за стаята – и не сбъркахме. Това е истински пристанищен град с над триста хиляди жители, а не туристическа декорация, и след три дни бели стени и конусовидни покриви това е облекчение, а не разочарование.

Старият град, Бари Векия, е мястото за разходка. Това е гъст лабиринт от улички между замъка и морето и всичко интересно е вътре в него или по края му: жените, които правят орекиете на улицата, романската базилика, която привлича поклонници от целия православен свят, катедралата, норманският замък и крайбрежната алея за вечерна разходка.

Strada Arco Basso: паста, която правят на улицата пред очите ви

Това е единственото нещо в Бари, което наистина няма да видите никъде другаде. На Strada Arco Basso, тясна уличка в стария град, жени правят орекиете на маси пред собствените си врати – оформят с палец всяко парченце от листа тесто, нареждат ги на дървени табли да съхнат на въздуха и ги продават на пликчета на всеки минувач.

Местните я наричат Via delle Orecchiette, но на картата няма да я намерите с това име – търсете Strada Arco Basso.

Бяхме там в 11:53 в понеделник сутринта и работата кипеше: табли с прясна паста съхнеха на слънце, пликчета бяха натрупани едно върху друго, а малка група хора пазаруваше. Това е истинска улица, на която се работи, а не демонстрация – но жените са напълно свикнали да ги снимат и ще ви продадат пликче, независимо дали снимате, или не.

Базиликата „Свети Никола“: заради нея поклонниците идват в Бари

В Бари се пазят мощите на Свети Никола – епископът на Мира от IV век, който по дълъг и странен път се превърнал в Дядо Коледа, – донесени тук през 1087 г. (Уикипедия). Базиликата, построена за тях, е най-старото и най-важното място в града и до днес е цел на поклонници – както католици, така и православни.

Отвън е строга: светъл варовик, широка плоска фасада между две недостроени кули, почти никаква украса. Прилича повече на крепост, отколкото на църква – горе-долу това е целял и норманският романски стил в Апулия. Отвътре изобщо не е строга – позлатен и изрисуван дървен таван над централния кораб, масивни колони и криптата отдолу, където се пазят мощите.

Катедралата е на кратка разходка оттам и си струва да се отбиете вечер, когато площадът пред нея е осветен и почти празен. Тя е втората голяма романска църква в града, а след мръкване пред нея се стои по-приятно, отколкото пред базиликата.

Крайбрежната алея и театър „Маргерита“

Бари има дълга крайбрежна алея – Лунгомаре, и вечер целият град излиза да се разхожда по нея. На отсечката до старото пристанище стои театър „Маргерита“ – пищна сграда в цвят теракота и крем, построена между 1912 и 1914 г. върху колони, забити в морското дъно. Причината е любопитна: споразумение със семейството, което притежавало конкурентния театър „Петруцели“, забранявало на общината да строи друг театър на общинска земя – освен ако не е в морето. Днес сградата е музей (Уикипедия).

Сградата е хубава, а историята ѝ – още по-хубава. Освен това е точно там, където старият град стига до пристанището, така че ще минете покрай нея, искате или не. Това е сградата от снимката най-горе на страницата, направена в 12:42.

Норманско-швабският замък и защо Бари Векия е по-хубав нощем

Норманско-швабският замък е построен от норманския крал Рожер II около 1132 г., разрушен през 1156 г. и възстановен от Фридрих II през 1233 г. (Уикипедия). Той пази стария град откъм сушата – масивен четириъгълник от стени и кули, обграден от сух ров, който днес е затревен. Стигнахме до него в седем и петнайсет, докато небето зад бойниците още беше синьо, и минахме отново оттам в десет без петнайсет, когато замъкът беше осветен, а площадът – празен.

Точно втората разходка си струва. През деня Бари Векия е шумен и малко затворен в себе си; след мръкване е светлина от фенери по изтъркания варовик, пране, простряно над главата ви, хора, които вечерят навън, и почти никакви коли. Насочете се към двата площада – Piazza Mercantile и Piazza del Ferrarese, и двата са в плана ни за стария град. Там Бари яде и пие вечер и там ще се озовете, независимо дали сте го планирали. Осветените римски колони на едно от малките площадчета са от онези неща, покрай които минавате два пъти, преди да ги забележите.

Antò: къде вечеряхме в стария град

Вечеряхме в Antò Cucina Tipica Pugliese – и именно заради такива места си струва да оставите на Бари вечер, а не следобед: карирани покривки, чинии, които пристигат по-бързо, отколкото успявате да им направите място, и порции за хора, вървели цял ден.

Две неща заслужават специално внимание. Спагетите с гъби и черен трюфел – с лъжица трюфел отгоре и щедро поръсени с пармезан. И голямата питка, която отрупват с плънка след изпичането – мортадела, накъсана бурата, домат и маруля върху леко овъглена основа, поднесени на дъска. Това не е толкова пица, колкото нещо, което тримата разглобявате парче по парче.